Какво представляват тревожните разстройства?

ЗАЩО НИ Е СТРАХ?

Докато човек е спокоен, пулсът и дишането са равномерни, а мускулите са отпуснати. Тревожността обикновено се увеличава поради определени причини. Тя ни предупреждава, прави ни по-бдителни и ни дава свръхчовешка сила, за да можем или да избягаме, или да се изправим срещу заплахата. Човекът е способен на много, когато изпитва страх. Така че страхът има дълбоко вкоренена полезна функция: да ни защитава.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯЛОТО НИ, КОГАТО СЕ СТРАХУВАМЕ?

Всеки знае какво е чувството на страх: дишането се учестява, усеща се напрежение, замаяност и световъртеж, ръцете и краката започват да се потят, пулсът се ускорява. Тялото се подготвя за борба или бягство, доставяйки повече кислород и кръв към мускулите, които използваме. Надбъбречната жлеза освобождава хормоните на стреса адреналин, норадреналин (норепинефринът) и кортизол. Също така някои структури в мозъка стават по-активни: особено областите, които са отговорни за ученето и тези, които са тясно свързани със страха (хипокампус и амигдала).

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАХ И ФОБИЯ

Съществува вроден и естествен страх от много неща. Доказано е, че дори бебетата изпитват страх от паяци, никой не се радва да заседне в асансьор и гледката към пропаст също не е една от любимите ни.

Нека сравним страха с чаша пълна с вода, която има определен капацитет на пълнене. Малките промени в нивото на тревожност са напълно нормални - организмът се е научил да се справя с тях в продължение на хиляди години. Ако обаче страхът премине определена граница, това може да доведе до преливането на чашата. Положителните качества на страха, които са полезни и важни за оцеляването ни, избледняват и остават на заден план. Този тип страх се появява в най-неподходящите моменти и е много по-силен от необходимото. Ограничава ежедневието на човека, оказва значително влияние върху качеството му на живот и нерядко води до отчаяние. В този случай говорим за тревожно разстройство.

Към тях спада и фобията, т.е. преувеличен страх от конкретен обект, конкретна дейност или конкретна ситуация. Над 29 процента от хората по света страдат от тревожно разстройство и вече са изпитали симптомите, типични за него. Помислете накратко за вашето семейство, вашите приятели и колеги - статистически повече от един на всеки четирима души е преживял пристъп на тревожност. Страховете често се въртят около собственото съществуване, от загуба на контрол и безпомощност, от допускане на грешки, от недостатъчна компетентност или привлекателност или от разболяване. Страха от животни, от возене в метро или от говорене пред публика също са често срещани – и с тези страхове, списъкът не се изчерпва.

МКБ-10 (Международна класификация на болестите, 10-та ревизия) е класификационна система, разработена и поддържана от Световната здравна организация (СЗО) за кодиране на медицински диагнози, сред които и такива за психични разстройства. Тази класификация служи като глобален стандарт за документиране и кодиране на медицински диагнози и здравословни състояния. МКБ-10 дефинира тревожните разстройства като Фобийни тревожни разстройства (F40), които включват например специфична (изолирана) или социална фобия, както и Други тревожни разстройства (F41), които включват например паническо разстройство и генерализирана тревожност.

КАК СЕ РАЗВИВА ФОБИЯТА?

Когато страхът поеме контролa, често човек влиза в порочен кръг. Да вземем за пример арахнофобията , страхът от паяци: срещата с паяк Буди в много хора неприятно чувство. Колко силно е това чувство обикновено зависи от размера на животното и близостта до него. За хората, които се страхуват от паяци, обаче, срещата с него има по-интензивни последици: тялото отделя адреналин и други стресови хормони, ръцете се потят, сърцето ускорява ритъма и дишането се учестява. Цялата система се подготвя или към бягство от ситуацията, или към изправяне пред нея.

Но в случай на тревожно разстройство това активиране се случва, въпреки липсата на реална опасност. Физиологическите симптоми са придружени от нахлуващи мисли: човек вярва, че губи контрол и се чувства безпомощен и безсилен. В резултат на това телесните симптоми се активират още повече, мислите се ускоряват още-повече и в крайна сметка човек влиза в непорочен кръг от все по-силни негативни усещания. Искаме да избягаме от ситуацията възможно най-бързо. Ако направим това, ние чувстваме облекчение – а това води до автоматично програмиране, в бъдеще, всеки път да избягваме ситуацията, предизвикваща страх.

Първоначално не се слиза в мазето, където е известно, че малките осемкраки приятели обичат да се мотаят. След това се избягва излизането на балкона или в парка и накрая напускането на дома става все по-трудно, без всеки ъгъл да подлежи на щателна проверка за паяци, за да няма неприятни изненади. Така страхът обзема мислите все повече и става все по-ограничаващ в ежедневието.

Феномен, който се среща при много пациенти с тревожно разстройство, е така нареченият „страх от страха“ или „предварителната тревожност на очакване“. Ако човек, с фобия от паяци, види паяк или дори само си помисли за него, то той може да има усещането, че получава паническа атака. Пулсът се ускорява, дишането се учестява, ръцете се изпотяват – и човекът търси разсейване, за да не влезе още повече в този омагьосан кръг. Това разсейване в първия момент е логична реакция. В дългосрочен план обаче има решаващ недостатък: хората забравят, че повечето ситуации изобщо не са опасни.